Ако не се научим да живеем заедно, ще загинем самостоятелно - ЖАК ФРЕСКО
Жак Фреско е самообразован архитектурен дизайнер, конструктор, концептуален актьор, преподавател и футурист.
Почина на 101 години, само че до края остана със забележителна сила и разум.
Когато този човек заговореше, всеки можеше да разпознае един извънреден разум и нематериалност.
Често го назоваха Леонардо да Винчи на двадесети век поради неговата енциклопедичност и воля да преобрази света.
Жак Фреско сигурно е един от най-значимите ни съвременници.
Идеите му сграбчват мозъка на всеки, който има най-малко малко чувство за обществена правдивост и наблюдателно око за инвалидността на политическите системи.
Няма такова нещо като характерност. Просто всички сме артикул и разследване на въздействието от средата. Всеки е отражение на културата, в която живее. Като ви кажат „ мисли независимо “, вие не можете да го сторите. Защото всеки от вас мисли като американец, французин, немец, грък или италианец.
Какво е любовта? Тя е да спреш да изискваш от хората нещо принудително и да им дадеш среда, в която да се развиват.
Свалете маските, маниерите, готините дрешки и всички движимости, с които сте се затрупали – единствено тогава може да бъдете почтени със себе си.
Един път ме попитаха – ти си интелигентен, обаче за какво не си богат? Аз отвърнах – ти си богат. Обаче за какво не си интелигентен?
Хората доста мъчно се научават да споделят „ Не знам “.
Вглеждайки се в небето, просто кажете „ Аз не знам, от къде е всичко това “ и не съчинявайте небивалици.
Нищо не се появява с помощта на разходки и дълбока централизация. Не става по този начин.
Ако не се научим да живеем дружно, ще загинем независимо.
Цялата политика е затънала в поквареност. Ще го кажа още веднъж: комунизъм, социализъм, фашизъм, демократи, либерали. Не съществуват проблеми на чернокожите, на поляците, на евреите, на гърците или на дамите. Съществуват единствено всемирен проблеми.
Ние даже не знаем по какъв начин да живеем дружно на Земята. Представяте ли си какво ще стане като се преместим на Марс?
След като откраднахме нужната ни земя, както направиха и всички останали страни, ние издадохме заповедта: „ Не кради “.
Няма нищо неприятно в това да построиш нещо и да схванеш, че то не работи.
Ангелите имат крила, само че в случай че умееха да леят без криле, тогава би било в действителност изумително.
Не се багра от никого! За никого не работя! От нищо не можете да ме лишите! Аз нямам началници! Аз се багра да пребивавам в това общество, в което живеем през днешния ден.
Вашето общество гъмжи от доста глупави хора. Всички политици, всички юристи, всички предприемачи ще бъдат анулирани. И аз не багра да го направя. Няма да има никакви революции. Те не са нужни. Нашето общество не може да съществува при такава непросветеност.
Политиците непрекъснато приказват за свободата. Нека ви кажа нещо: същински свободните хора нямат потребност някой да им го натяква.
Партиите са избирани не поради друго, а с цел да поддържат статуквото.
Притежаваме интелекта, знанието, и способността да създадем една изцяло нова цивилизация. Технологиите към този момент са достигнали дотам на развиване, че могат да освободят индивида от големия брой действия, свързани само с потребността от заплата. Те могат да освободят индивида от куп скучни и монотонни специалности, които всеки прави единствено поради заплащането си. Хората работят същински и със пристрастеност тъкмо върху нещата, които са провокирали интереса им. Но какъв брой души могат да се похвалят, че точно нещо такова им обезпечава заплата?
Ако една технология не освобождава хората от рутината, с цел да могат те да последват по-високи цели за човечеството, то целият механически напредък е неправилен.
Опитвам се да ви върна мозъка, който са ми взели в учебно заведение и при възпитанието. Опитвам се да ви покажа, по какъв начин е организиран светът. Така, че в случай че желаете да извършите този свят по-добър, отлепете си задника от дивана и го направете по-добър.
Не ни образоват да бъдем мислещи хора, а единствено да отразяваме добре статуквото. Трябва да научим децата да мислят – няма нищо по-важно от това. Ние сме жертви на цивилизацията.
Богатството идва постоянно от проблемите на другия.
